15 oct 2007, 15:32

Не точно като нея

  Poesía
917 0 24
 

Понякога студена и далечна,

а в миг до теб, чак задушавам.

Реална, разбираема,  човечна,

енигма друг път, затруднявам.

Щедра любовта си ти дарявам,

отдавам ти се с душа и тяло.

Пестелива някога изстудявам

разпаленото в теб недогоряло.

Изискана, невинна завладявам,

с мекота и нежност плахо галя.

Ъгловата, ръбеста те наранявам,

сърцето ти с греховен огън паля.

Такава съм, позната - непозната,

весела, ту тиха, права, ту греша.

Играя да, но спазвам правилата.

Ева ябълка е дала. Аз само душа.


(а)

15.10.2007г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...