4.03.2008 г., 7:23

Не трябваше

879 0 2

Защо ме погледан ти

с този поглед тази вечер?

Прпламнаха искри,

но утре аз ще съм далече!

Мина седмица, минаха две -

мислите мои ти смущаваш.

Тупти моето сърце,

всеки миг ме подлудяваш.

Звъниш ми всеки ден

и ми казваш хубави неща,

че искаш да си с мене,

че мислиш за мен в нощта.

Защо така се получи -

да мечтая за теб сега?

Всичко трябваше да приключи

още в неделя вечерта.

Но продължи да ми се обаждаш,

да ме караш да се смея.

Страшно ми допадаш

и за тебе аз копнея.

Искам те в моето легло,

да ме докосваш и целуваш.

Направи го за добро

просто спри да ме вълнуваш.

Не трябваше да се запознавам с теб,

да ме заговаряш - не беше редно.

Сега те търся аз навред -

да те искам до мен е нередно.

Най-добре ме забрави,

повече не ми звъни.

Моля те, това направи,

така ще е най-добре, разбери!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...