Не тръгвай, лято
Не тръгвай, лято, моля те поспри...
В тревите още пърхат пеперуди,
в косите топъл вятър пак трепти
и облаци се гонят като луди.
Не тръгвай, лято, искам жарки дни...
Та пясъкът в нозете още пари,
даряват ласка морските вълни
и дъх солен в лицето нека гали...
Не тръгвай, лято, малко остани.
Поемат птиците на път далечен...
Но мамят планините с висоти
на път да тръгнем канят отдалече.
Не тръгвай, лято, слънцето в зори
посрещам и усмихвам се додето
в очите огнен залез ме гори
и цветни приказки твори в небето.
Не тръгвай, лято, търся те в нощта,
щом топъл купол звезден прах разстила,
трептят звезди с далечна светлина,
а хор щурци с песни ни приспива.
Поспри се, лято, искам да си тук...
Мечти, любов и нежност в нас оставяй,
за да ни греят даже в зимен студ,
ти щастие, надежда ни дарявай.
© Райна Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Целогодишна магия е летният порив за наситеност на живота! Има я в стиха ти!
-
Ще има още, даааа, и циганско ще има.
-
И аз не искам да си тръгва лятото…С Дея! Поздравления!
-
Никакво тръгване на лятото. Поръчала съм си още три пъти август😊
Много мое - поздравления, Рени. -
Благодаря, ви.
Хел, на мен през зимата ми е студено... -
Нека си ходи! Писна ми от жегите. Иначе хубав стих.
-
Хубаво е.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Разбира се, във всички сезони можем да открием красота и вдъхновение, нали затова все пишем... Но за мен лятото е любимо...