Не тръгвай, лято
Не тръгвай, лято, моля те поспри...
В тревите още пърхат пеперуди,
в косите топъл вятър пак трепти
и облаци се гонят като луди.
Не тръгвай, лято, искам жарки дни...
Та пясъкът в нозете още пари,
даряват ласка морските вълни
и дъх солен в лицето нека гали...
Не тръгвай, лято, малко остани.
Поемат птиците на път далечен...
Но мамят планините с висоти
на път да тръгнем канят отдалече.
Не тръгвай, лято, слънцето в зори
посрещам и усмихвам се додето
в очите огнен залез ме гори
и цветни приказки твори в небето.
Не тръгвай, лято, търся те в нощта,
щом топъл купол звезден прах разстила,
трептят звезди с далечна светлина,
а хор щурци с песни ни приспива.
Поспри се, лято, искам да си тук...
Мечти, любов и нежност в нас оставяй,
за да ни греят даже в зимен студ,
ти щастие, надежда ни дарявай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райна Иванова Всички права запазени
