30.08.2023 г., 12:33 ч.

Не тръгвай, лято 

  Поезия » Пейзажна
261 4 8

Не тръгвай, лято, моля те поспри...
В тревите още пърхат пеперуди,
в косите топъл вятър пак трепти
и облаци се гонят като луди.

 

Не тръгвай, лято, искам жарки дни...
Та пясъкът в нозете още пари,
даряват ласка морските вълни
и дъх солен в лицето нека гали...

 

Не тръгвай, лято, малко остани.
Поемат птиците на път далечен...
Но мамят планините с висоти
на път да тръгнем канят отдалече.

 

Не тръгвай, лято, слънцето в зори
посрещам и усмихвам се додето
в очите огнен залез ме гори
и цветни приказки твори в небето.

 

Не тръгвай, лято, търся те в нощта,
щом топъл купол звезден прах разстила,
трептят звезди с далечна светлина,
а хор щурци с песни ни приспива.

 

Поспри се, лято, искам да си тук... 
Мечти, любов и нежност в нас оставяй,
за да ни греят даже в зимен студ,
ти щастие, надежда ни дарявай.

 

© Райна Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
    Разбира се, във всички сезони можем да открием красота и вдъхновение, нали затова все пишем... Но за мен лятото е любимо...
  • Целогодишна магия е летният порив за наситеност на живота! Има я в стиха ти!
  • Ще има още, даааа, и циганско ще има.
  • И аз не искам да си тръгва лятото…С Дея! Поздравления!
  • Никакво тръгване на лятото. Поръчала съм си още три пъти август😊
    Много мое - поздравления, Рени.
  • Благодаря, ви.
    Хел, на мен през зимата ми е студено...
  • Нека си ходи! Писна ми от жегите. Иначе хубав стих.
  • Хубаво е.
Предложения
: ??:??