Не тръпка, а мълния
От устните твои
вкусът на малини
разля се по мойте уста!
Не тръпка, а мълния сякаш премина
през мен... и запали нощта!
Дъждът се излива навън
като бесен!
Небето е сбрало гнева
на лятната буря!
Просторът е тесен
и тъмен... а в нас просия!
И нека потопът
напомня за себе си –
за него не носим вина,
че радост е болката,
плодна и ересна,
със теб споделена сега!
И чувстваме –
спира безмълвна земята
да диша... не се и върти!
Очите ти топли
искрят в тъмнината...
и в мрака рисуват звезди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
