Jun 30, 2010, 10:01 PM

Не тръпка, а мълния

  Poetry » Love
1.1K 0 19

От устните твои

                              вкусът на малини

разля се по мойте уста!

Не тръпка, а мълния сякаш премина

през мен... и запали нощта!

 

Дъждът се излива навън

                                             като бесен!

Небето е сбрало гнева

на лятната буря!

                               Просторът е тесен

и тъмен... а в нас просия!

 

И нека потопът

                            напомня за себе си –

за него не носим вина,

че радост е болката,

                                     плодна и ересна,

със теб споделена сега!

 

И чувстваме –

                          спира безмълвна земята

да диша... не се и върти!

Очите ти топли

                             искрят в тъмнината...

и в мрака рисуват звезди!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....