30 jun 2010, 22:01

Не тръпка, а мълния 

  Poesía » De amor
995 0 19

От устните твои

                              вкусът на малини

разля се по мойте уста!

Не тръпка, а мълния сякаш премина

през мен... и запали нощта!

 

Дъждът се излива навън

                                             като бесен!

Небето е сбрало гнева

на лятната буря!

                               Просторът е тесен

и тъмен... а в нас просия!

 

И нека потопът

                            напомня за себе си –

за него не носим вина,

че радост е болката,

                                     плодна и ересна,

със теб споделена сега!

 

И чувстваме –

                          спира безмълвна земята

да диша... не се и върти!

Очите ти топли

                             искрят в тъмнината...

и в мрака рисуват звезди!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??