5.05.2009 г., 8:27

Не тъгувай...

2.1K 0 20

 

Не тъгувай, мила моя,

ако някой с нещо те рани.

Зная, знаеш го и ти,

че душата ти е чиста,

както бистър ручей ромоли,

както капчица роса блести

и момина сълза се рони.

 

Ако някой ден си тъжна

от обида или самота

и дори да съм далече,

и да нямаш телефон,

знай, че мислено съм с тебе

и опора ще намериш винаги

на мойто мъжко рамо и сърце.

 

Та нали, любима,

моят свят е потопен в твоите очи.

Не тъгувай, усмихни се,

нежен поглед ми дари

и очите ти да греят.

Толкова жадувани неща ни чакат,

не само в сънищата да се сбъднат.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашо Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, това рамо!
  • Много нежност има тук!
  • Благодаря ти Ели!
    Хубаво е, че разбираш моите чувства.
    Ще изпитам огромна радост, ако ми дадеш възможност да те направя щастлива!
    Сърдечни поздрави!

    ------------------------
    Благодаря и на Вас Нели, Милена и Борислав за разбирането и пожеланията!
    Пожелавам на всички много радост и усмивки!
  • Чак сега прочетох, Сашо.
    Силни чувства и много поезия има в стиха ти.
    Радвам се за теб.
    Поздрав!
  • Ще се сбъднат!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...