5 мая 2009 г., 08:27

Не тъгувай...

2.1K 0 20

 

Не тъгувай, мила моя,

ако някой с нещо те рани.

Зная, знаеш го и ти,

че душата ти е чиста,

както бистър ручей ромоли,

както капчица роса блести

и момина сълза се рони.

 

Ако някой ден си тъжна

от обида или самота

и дори да съм далече,

и да нямаш телефон,

знай, че мислено съм с тебе

и опора ще намериш винаги

на мойто мъжко рамо и сърце.

 

Та нали, любима,

моят свят е потопен в твоите очи.

Не тъгувай, усмихни се,

нежен поглед ми дари

и очите ти да греят.

Толкова жадувани неща ни чакат,

не само в сънищата да се сбъднат.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сашо Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, това рамо!
  • Много нежност има тук!
  • Благодаря ти Ели!
    Хубаво е, че разбираш моите чувства.
    Ще изпитам огромна радост, ако ми дадеш възможност да те направя щастлива!
    Сърдечни поздрави!

    ------------------------
    Благодаря и на Вас Нели, Милена и Борислав за разбирането и пожеланията!
    Пожелавам на всички много радост и усмивки!
  • Чак сега прочетох, Сашо.
    Силни чувства и много поезия има в стиха ти.
    Радвам се за теб.
    Поздрав!
  • Ще се сбъднат!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...