Не тъгувай...
Не тъгувай, мила моя,
ако някой с нещо те рани.
Зная, знаеш го и ти,
че душата ти е чиста,
както бистър ручей ромоли,
както капчица роса блести
и момина сълза се рони.
Ако някой ден си тъжна
от обида или самота
и дори да съм далече,
и да нямаш телефон,
знай, че мислено съм с тебе
и опора ще намериш винаги
на мойто мъжко рамо и сърце.
Та нали, любима,
моят свят е потопен в твоите очи.
Не тъгувай, усмихни се,
нежен поглед ми дари
и очите ти да греят.
Толкова жадувани неща ни чакат,
не само в сънищата да се сбъднат.
© Сашо Маринов All rights reserved.
