Не търся!
Аз не търся чуждо гнездо, с чужди огън затоплено!
От гнездото ми – топлото, моето птиче отдавна отлитна...
И сега то е топло. Но тъжно и пусто – само...
Само огънят в него гори и те чака. И... мисля те.
Аз не търся пристан, преди да отплавам!
И за тебе ще бъда твоето тихо пристанище.
С теб желая до последния дъх да остана –
до последната бурна вълна с бялата
нежно галеща пяна...
Аз не търся трамплин за отскок! –
Много бури в душата се вихриха!
Искам плавен полет – не полет висок!
Любовта ти да чувствам до тебе притихнала!
Аз не търся топло чуждо гнездо,
нито пристан, преди да отплавам!
Тебе искам аз, моя любов!
Искам с тебе до край да остана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илзе Енчева Всички права запазени
