16.12.2020 г., 19:54

Не унивай, човеко

805 2 2

Ще падаш, ще ставаш,

ще бъдеш отритван.

Дебело ще подчертаваш,

ще си често съсипан.

 

Ще се блъскаш в довари,

ще размахваш юмруци.

Ще се луташ в кошмари,

ще затъваш в боклуци.

 

Така се учиш обаче

как да бъдаш по-силен.

Ще се смееш и плачеш,

но никога не унивай!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даже не се блъскам. Седя си кротко, а те, дувар след дувар се блъскат в мен. Много нахалнии
  • Чудесно послание, Иве! Зареди ме с оптимизъм стихът ти, благодаря ти! Имах нужда от това...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...