25.06.2012 г., 14:17 ч.

Не успях 

  Поезия » Любовна
717 0 10

 

НЕ УСПЯХ


Не успях да преплувам реката,
тази – дето сега ни дели.
Ти отсреща си, в буйна позлата,               
аз отсам – сред треви и бодли.

Тук е дълга студената зима,
там пък лятото – само е миг.
Все се питам дали си щастлива,
избледня ли за теб моят лик?

Бяхме май, от различни породи,
бяхме пленници на любовта,      
бяхме вятърът тих, който броди
сред ухаещи билки, цветя.

И мечтаехме – ти, върху стреме,
да препускаш със бързи коне,
а пък аз си избрах да съм време
или точка, в платно на Моне,

да се сгушим, лирично смълчани,
между крехка надежда и страст,
да лекуваме влюбено рани
от звездите, валяли над нас...

Не успях да преплувам реката.
Днес по-буйна е тя от преди,
но за мене оставаш си свята,
независимо колко боли!

 

© Росен Гъдев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поетична красота, която очаквам някой да изпее
  • Поетът с най-нежната лирика е тук!!!
    Благодаря ти за удоволствието, приятелю!
  • Тъжно и много красиво стихотворение, Роска! Отново си откъснал късче от душата си, Приятелю...
  • Добил си тренинг поне!
  • "да се сгушим, лирично смълчани,
    между крехка надежда и страст,"

    Добре си дошъл.Между страстта и надеждата
    там някъде има пътечка трънлива.
    Ще гледаме как неуверен и грешен
    по нея лирическият ще идва и ще си отива...
  • Преплувах заедно с теб реката на чувствата..
  • Привет и тук, Роска!
    Идваш с разкошен стих!
    Поздравления!
  • Добре дошъл и тук! Много хубаво стихотворение! Поздрав сърдечен, Росен!
  • Звучи като въздишка. Много красиво, нежно..! Поздравявам те!
  • Колко е хубаво, че си решил да публикуваш и тук
    Аз лично ще се отбивам често на страничката ти.
    Лека тъга навява този стих, но е хубав! Поздрави!
Предложения
: ??:??