Не успях
НЕ УСПЯХ
Не успях да преплувам реката,
тази – дето сега ни дели.
Ти отсреща си, в буйна позлата,
аз отсам – сред треви и бодли.
Тук е дълга студената зима,
там пък лятото – само е миг.
Все се питам дали си щастлива,
избледня ли за теб моят лик?
Бяхме май, от различни породи,
бяхме пленници на любовта,
бяхме вятърът тих, който броди
сред ухаещи билки, цветя.
И мечтаехме – ти, върху стреме,
да препускаш със бързи коне,
а пък аз си избрах да съм време
или точка, в платно на Моне,
да се сгушим, лирично смълчани,
между крехка надежда и страст,
да лекуваме влюбено рани
от звездите, валяли над нас...
Не успях да преплувам реката.
Днес по-буйна е тя от преди,
но за мене оставаш си свята,
независимо колко боли!
© Росен Гъдев All rights reserved.
