Не виждаш
Не виждаш ли вече нещата по-ясно?
Не е ли по-силен гласът?
Не усещаш ли вече колко е лесно
Болката да отмие дъждът?
Сам знаеш, че времето може
Всяка болка да заличи
Винаги то на теб ще покаже,
Какво трябва да се цени.
Тихата песен на врабчето,
Което ти смяташ за шум,
Изчезва то после далече в небето,
А ти си оставаш пак сам...
Или дървото пред входа на блока
Което те дразни навън,
Отсичаш, а то стене от болка
А ти пак оставаш сам...
Водата чешмяна която усещаш
С вкус на ръжда и метал
Но като я няма не се сещаш
Че ще останеш пак сам...
Може би най-ценното нещо
Някъде близо до тебе се крие
А ти заслепен гледаш твърде далеко
И не го виждаш доде си отиде.
Сега виждаш всичко по-ясно,
Сега е по-силен гласът;
Усещаш и колко било е то лесно
Болката да отмие дъждът.
17.08.2005
© Александра Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубави мисли, Алекс!
-
О, да права си, не съм го доогледала, извини ме.
-
Много ви благодаря!!!
Ами, то всъщност той е подлог, защото той отмива болката, но нали е разместено и не става ясно...
Важното е, че сте ви хареса и сте го почувствали по някакъв начин, което много ме радва! -
О, много е хубаво! Идеята страшно ми допада...Ех, кара ме да се замисля...
-
Интересно попадение, хареса ми, но ме смущава пълният член на дъжда, в първия и последния куплет, а не е подлог. 6 от мен.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много се радвам, че ви е харесало, ама много!!!