Не виждаш
Не виждаш ли вече нещата по-ясно?
Не е ли по-силен гласът?
Не усещаш ли вече колко е лесно
Болката да отмие дъждът?
Сам знаеш, че времето може
Всяка болка да заличи
Винаги то на теб ще покаже,
Какво трябва да се цени.
Тихата песен на врабчето,
Което ти смяташ за шум,
Изчезва то после далече в небето,
А ти си оставаш пак сам...
Или дървото пред входа на блока
Което те дразни навън,
Отсичаш, а то стене от болка
А ти пак оставаш сам...
Водата чешмяна която усещаш
С вкус на ръжда и метал
Но като я няма не се сещаш
Че ще останеш пак сам...
Може би най-ценното нещо
Някъде близо до тебе се крие
А ти заслепен гледаш твърде далеко
И не го виждаш доде си отиде.
Сега виждаш всичко по-ясно,
Сега е по-силен гласът;
Усещаш и колко било е то лесно
Болката да отмие дъждът.
17.08.2005
© Александра All rights reserved.
