Не виждаш ли?
Като тебе сладка,
обидена и тъжна
почти догадка,
на никому длъжна,
защо всекиму даваш своя частица?
Нима не виждаш слова,
като всеобща матрица,
да взимат това,
което се нарича
с една дума - любовта?
С. Александров
© Сергей Александров Abi G Всички права запазени