Дори и да обичаш някого,
недей изрича чувството на глас!
Това, че тебе взе те Дявола,
дано ти бъда жертва само аз... 
Понеже ти ме прати във безсъние, 
отново ще се взирам във небето. 
Звездите и Луната ще потънат, 
във утринния здрач, напомнящ теб. 
Тогава ще помисля, че те искам. 
Напираща сълза ще ме замъчи, 
но аз ще я притисна с празен лист, 
във който с този стих ще те отлъча. 
От себе си. Завинаги. Кълна се! 
Тъй, както ти се кле, че съм живота, 
и колкото си спирала дъха ми - 
по толкова да имаш мойта болка... 
Не вярвам на смирение и прошка. 
Раняваш ли, ще носиш люти рани. 
Доброто не познавам. Само лошо, 
така че с отмъщение се храня. 
Научи ме и ти на необичане. 
Съветвам те - любов, не я вменявай! 
Една жена веднъж така се врича! 
Лъжа ли е, добре я премълчавай!... 

Danny Diester 
(Стихопат.)