7 нояб. 2019 г., 16:38

Не вменявай любов!

640 3 1

Дори и да обичаш някого,
недей изрича чувството на глас!
Това, че тебе взе те Дявола,
дано ти бъда жертва само аз... 
Понеже ти ме прати във безсъние, 
отново ще се взирам във небето. 
Звездите и Луната ще потънат, 
във утринния здрач, напомнящ теб. 
Тогава ще помисля, че те искам. 
Напираща сълза ще ме замъчи, 
но аз ще я притисна с празен лист, 
във който с този стих ще те отлъча. 
От себе си. Завинаги. Кълна се! 
Тъй, както ти се кле, че съм живота, 
и колкото си спирала дъха ми - 
по толкова да имаш мойта болка... 
Не вярвам на смирение и прошка. 
Раняваш ли, ще носиш люти рани. 
Доброто не познавам. Само лошо, 
така че с отмъщение се храня. 
Научи ме и ти на необичане. 
Съветвам те - любов, не я вменявай! 
Една жена веднъж така се врича! 
Лъжа ли е, добре я премълчавай!... 

 

Danny Diester 
(Стихопат.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...