Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
2.12.2007 г., 9:09 ч.

Не вярвах... 

  Поезия
894 0 10

Не вярвам в теб, но хората разправят
че родил си се във тази нощ,
Столетия те помнят, не забравят,
че си роден с вродена в тебе мощ.

Не вярвам в теб, но хората приказват,
че с думи в битки влизаш, не със шлем,
с миро във храмовете те помазват,
и слави се звездата над Витлеем.

Не вярвам в теб, но притчи се разказват,
че си плод на лъч свещенна светлина,
останал на земята, за да те наказват,
на хората... да върнеш любовта...

И ето, Коледа е! На вратата се почука,
усмихнах се, че кой ще е? - Христос?!!...
Не можех да повярвам, ... той бе тука,
без ореола си, но в дрипи... бос!...

Не поиска друго, само къшей хляб,
усмихна се, благодари сърдечно...
На Коледа, ще бъде по-богат...
Дано, да е усмихнат вечно... 

(И клошарят носи в сърцето си... Бог) ...

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??