Не вярвам
(На М.)
Не вярвам във сезонната промяна...
Не вярвам в чудото-магия.
А обичта - на електроните обмяна,
се ражда и от слънце, но и дъжд вали я.
Не вярвам, че докосването нежно
и погледът на някой романтик
ще чакат да събудят безнадеждно
във мене порив за любов... и вик!
Не вярвам, че нощта е "мястото",
където тихо и спокойно ще заспя,
защото будна и трагична, час по час,
аз пиша и безсъница творя.
Не вярвам мислите ми някога да покориш.
Ти само нарушаваш ми покоя.
И вярвайки безумно, че любов градиш,
аз знам, че нивга няма да съм твоя.
А погледът ми, ако е разсеян, само
за стотни от секундата ще спре на теб,
но ти не знаеш, че в невярването ми голямо
се крие смъртна... жаждата по теб!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
настрана това, стихчето е невероятно, обожавам го 
Искрено БРАВО на Авторката..!
