Не вярвам, че те няма
Изплакала съм ги вчера, а от вчера нищо не помня.
Заспали са на възглавницата, а дланта ми ги е укротила.
Оглушили са светлината и не ме е страх,
че цветовете ми изчезват в небето.
Ще му шепна какво да чувства, когато настъпя стъкло.
Когато сядаш в креслото и напиваш стаята ми с аромата си.
Когато съм сама, а в огледалото виждам и теб...
Взиращ се в леглото, запомнило формата ти.
И търся в съновника какво означават очите,
застреляли утрото, в което не се събуди.
Не повярвах в смъртта ти... На съмване влизаш през щорите
и нежно ме гушваш да не заплача... от тишината.
http://www.youtube.com/watch?v=iBcQY1j-qa4&feature=related
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеляна Всички права запазени
! Пожелавам на всички много любов! 
