Не вярвам, че те няма

Poetry

2.4K 2 19

Изплакала съм ги вчера, а от вчера нищо не помня.

Заспали са на възглавницата, а дланта ми ги е укротила.

Оглушили са светлината и не ме е страх,

че цветовете ми изчезват в небето.

Ще му шепна какво да чувства, когато настъпя стъкло.

Когато сядаш в креслото и напиваш стаята ми с аромата си.

Когато съм сама, а в огледалото виждам и теб...

Взиращ се в леглото, запомнило формата ти.

И търся в съновника какво означават очите,

застреляли утрото, в което не се събуди.

Не повярвах в смъртта ти... На съмване влизаш през щорите

и нежно ме гушваш да не заплача... от тишината.

http://www.youtube.com/watch?v=iBcQY1j-qa4&feature=related

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nedostypna (Александра Дилянова)

Много ми е тежко, поне на мен... браво!

2010-05-31T17:16:14+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Много ми хареса!!!
Поздрав:

http://www.youtube.com/user/wintermood#p/u/40/ZT2rbun5kHo

2010-04-16T19:56:08+03:00
Nella_gold (Нели )

Поздравления, Стелка!

2010-04-15T22:12:50+03:00
stel88 (Стеляна)

Много благодаря за милите думи. Не е изживяно и се надявам в дълбоката ми старост мъжът до мен да ме изпрати първи, защото самотата е агония, а тази тема ми е болка- вървяла съм все набаирно и нито една ръка не се е протягала да ме хване. (Благодаря на Любо за тази хубава дума- "набаирно"! Пожелавам на всички много любов!

2010-04-12T20:32:01+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2010-04-12T17:32:50+03:00