Не се взирай в очите ми - празнотата настанила се е и там.
Не намирам в тях дори и сълзите си,
а смятах, че те са единственото останало,
което накрая мога да ти дам.
Не заставай срещу мен,
търсейки началото красиво.
Краят не идва - просто аз си отивам.
Вяра в тебе нямам вече,
надеждата - и тя като шепа пясък през пръстите ми изтече.
Само любовта проклета гние в мене,
на развалено вече мирише, ала пие ме, яде ме
и ме спира да дишам.
© Галина Кръстева Всички права запазени