Не се взирай в очите ми - празнотата настанила се е и там.
Не намирам в тях дори и сълзите си,
а смятах, че те са единственото останало,
което накрая мога да ти дам.
Не заставай срещу мен,
търсейки началото красиво.
Краят не идва - просто аз си отивам.
Вяра в тебе нямам вече,
надеждата - и тя като шепа пясък през пръстите ми изтече.
Само любовта проклета гние в мене,
на развалено вече мирише, ала пие ме, яде ме
и ме спира да дишам.
© Галина Кръстева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
