Вдишах бавно аз,

погледнах към синьото небе.

Усетих силна болка тук -

тук, в моето сърце.

Думите някак си излязоха от уста ми,

погледнах те и казах:

“Обичам те - ужасно много.

Повярвай ми!”

Ти някак странно ме погледна,

помисли си:

“Това шега ли е

или лъжа?”

Обърна се ти бавно,

прибра се у дома

и остави ме тук - сама,

с разбито сърце, на снега.

Минутите минаваха,

превърнаха се в часове.

Но аз единствено си мислех

за твоето лице.

И с някак тъжна усмивка

осъзнавам чак сега,

че ти просто

не вярваш в любовта.