Вдишах бавно аз,
погледнах към синьото небе.
Усетих силна болка тук -
тук, в моето сърце.
Думите някак си излязоха от уста ми,
погледнах те и казах:
“Обичам те - ужасно много.
Повярвай ми!”
Ти някак странно ме погледна,
помисли си:
“Това шега ли е
или лъжа?”
Обърна се ти бавно,
прибра се у дома
и остави ме тук - сама,
с разбито сърце, на снега.
Минутите минаваха,
превърнаха се в часове.
Но аз единствено си мислех
за твоето лице.
И с някак тъжна усмивка
осъзнавам чак сега,
че ти просто
не вярваш в любовта.
© ЛениДЛ All rights reserved.