30.04.2007 г., 12:03

Не. Забрави!

687 0 2
        Не. Забрави!
 
 Две прекрасни очи.
 И в тях две сълзи.
 От мен.
 Не. Нима аз съм болката в теб,
 нима аз съм онзи момент
 толкова непознат и толкова близък ?
 Но защо, с какво и кога
 съм заслужил този изблик ?
 
 Аз искам да се смееш
 а ти плачеш,
 нима трябва да те разплача
 за да се засмееш ?
 Не. Забрави!
 Защото ако го направя
 много ще те заболи.
 Нека си останем така
 аз ще съм въздуха тих
 а мълнията ще си Ти.
 29.04.2007   09:17

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оценките са временно явление, в повечето случаи нереални,красивия стих остава вечен.
  • срамота - какво е това (3) сложете си поне чиста (2)
    а съм го написал така както съм го чувствал

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...