Apr 30, 2007, 12:03 PM

Не. Забрави!

  Poetry
688 0 2
        Не. Забрави!
 
 Две прекрасни очи.
 И в тях две сълзи.
 От мен.
 Не. Нима аз съм болката в теб,
 нима аз съм онзи момент
 толкова непознат и толкова близък ?
 Но защо, с какво и кога
 съм заслужил този изблик ?
 
 Аз искам да се смееш
 а ти плачеш,
 нима трябва да те разплача
 за да се засмееш ?
 Не. Забрави!
 Защото ако го направя
 много ще те заболи.
 Нека си останем така
 аз ще съм въздуха тих
 а мълнията ще си Ти.
 29.04.2007   09:17

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оценките са временно явление, в повечето случаи нереални,красивия стих остава вечен.
  • срамота - какво е това (3) сложете си поне чиста (2)
    а съм го написал така както съм го чувствал

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...