14.11.2007 г., 9:38

Не задавай повече въпроси

767 0 5
Защо цветето е тъй красиво, щом в почвата расте,
но откъсне ли го нечия ръка увяхва бързо след това?

Защо децата са тъй щастливи и радват се на тоя свят,
а щом пораснат, след това, виждат само болка и тъга?

Защо душата волно пее, щом има до себе си приятели добри,
а загуби ли ги, тя остава завинаги сама?

Защо доверие толкоз трудно се гради: със зъби, нокти
и сълзи, но как пропилява се за миг дори?

Защо  с времето всичко хубаво минава? Но от мен, приятелю, помни:
през всичко хубаво си длъжен да преминеш  и ти.

Защото, в крайна сметка, знай, че след всеки истински живот,
ще остане само тук-там по някой некролог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Замисли и мен. Ще остане от нас
    освен некролог, и част от душата
    и делата ни.Ако са чисти и красиви.
    Усмихни се!Животът е най-прекрасното нещо.
    С много обич, Тина.
  • Защото, в крайна сметка, знай,
    след всеки истински живот,
    остава само тук и там
    по някой некролог.

  • Защо? Защото...
    Поздравчета!
  • Е, отговора на Таня е и мой коментар!
  • "Защо децата са тъй щастливи и радват се на тоя свят,
    а щом пораснат, след това, виждат само болка и тъга?"-Само това не е съвсем вярно...Или поне ми се иска да не е
    А на въпроса имам само един отговор-хубавите неща траят само миг!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...