14 нояб. 2007 г., 09:38

Не задавай повече въпроси 

  Поэзия
591 0 5
Защо цветето е тъй красиво, щом в почвата расте,
но откъсне ли го нечия ръка увяхва бързо след това?

Защо децата са тъй щастливи и радват се на тоя свят,
а щом пораснат, след това, виждат само болка и тъга?

Защо душата волно пее, щом има до себе си приятели добри,
а загуби ли ги, тя остава завинаги сама?

Защо доверие толкоз трудно се гради: със зъби, нокти
и сълзи, но как пропилява се за миг дори?

Защо  с времето всичко хубаво минава? Но от мен, приятелю, помни:
през всичко хубаво си длъжен да преминеш  и ти.

Защото, в крайна сметка, знай, че след всеки истински живот,
ще остане само тук-там по някой некролог.

© Тина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Замисли и мен. Ще остане от нас
    освен некролог, и част от душата
    и делата ни.Ако са чисти и красиви.
    Усмихни се!Животът е най-прекрасното нещо.
    С много обич, Тина.
  • Защото, в крайна сметка, знай,
    след всеки истински живот,
    остава само тук и там
    по някой некролог.

  • Защо? Защото...
    Поздравчета!
  • Е, отговора на Таня е и мой коментар!
  • "Защо децата са тъй щастливи и радват се на тоя свят,
    а щом пораснат, след това, виждат само болка и тъга?"-Само това не е съвсем вярно...Или поне ми се иска да не е
    А на въпроса имам само един отговор-хубавите неща траят само миг!
Предложения
: ??:??