Не закъснявай!
Ела, докато бленуван си за мене още
и в мислите жадувам само теб.
Във всяка от белите ми, лунни нощи
те търся с неугасващ в мен копнеж.
Кога ли ще откриеш, че сама съм
в пространството, сред шумната тълпа,
между компании, когато веселят се,
жадувам с тебе от любов да изгоря.
Запалвай ме като кандило на стената,
положено под святата икона.
И пак, като пред Божията майка,
със устни ме превръщай в мадона.
Когато молиш се за нас, за бъднините,
недей забравя Неговия благослов -
над двама ни Той кръстен знак как слага -
за здраве, вяра, надежда и любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
