Не запомних ръцете ти
Не запомних ръцете ти
Не запомних ръцете ти. Толкова
много дръзки мечти съм захвърлила,
че отдавна привикнах на болката.
А съм само светулка, опърлена
от лъчите на чуждите залези.
Не запомних гърдите ти, голите.
Самотата наивно запазих
и на нея през сълзи се моля.
До леглото - перон за прощаване,
твойта снимка лежи непокътната.
Не за хубост и не за забравяне.
Просто тъй, за пътека към мъката.
Тебе няма те. Няма те никъде.
Мене също, напук на измамата.
Проглуших се от своето викане,
от гласа на страха. И на вярата,
че не помня ръцете ти. В толкова
много грешни сърца съм се давила,
че отдавна привикнах на болката.
Само тебе не бих те забравила.
Ще се вглеждам до лудост в очите ти,
и ще топля гърдите ти, голите.
Ти ела да разсееш мъглите,
ти ела да разплачеш тополите,
и небето на мак заприличало,
от сълзите на лебед белязано.
Ако някога кажеш: "Обичам те",
значи просто и аз съм го казала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
