18.03.2017 г., 21:14  

Не, защото аз го искам

1.2K 1 6

 

 

                                                                                                    На Индже

 

Не, защото аз го искам

 

 

Знам, трудно е да осъзнаваш, 
че в Бога вярвал и в темели,
градил си и със всеки камък
мечта си вграждал, дар от теб,
сега оставаш сам и болен,
в забрани, упреци, вини...
че другите били виновни, 
и аз... И още сто лъжи...

 

Животът ти ще е без смисъл.
Навсякъде ще търсиш мен.
И не, защото аз го искам!
Защото ще си победен -
от робския хомот, притиснат
с безумието на жена
във властната ѝ ненаситност...
от светската ти суета - 
гордеейки се с много къщи.
Но ни една не е подслон,
щом няма в тях

така насъщната любов, 
която да ги прави дом.

   

И с "Браво!" в общество сакато,
забравило за чест и грях,
детето в теб далеч отпрати...
А ти остана само страх.

От тук насетне

си без смисъл.
Свободен от любов.

И мен.

 

И не защото аз го искам!!!

 

 

Без воля си.
И победен!

     

 

       

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова е хубаво,Ена,толкова истини има,че се чудя как да изразя възхищението си!Дори да е само лирическата героиня,пак не бих махнала края,защото той изразява,че по-малко боли,когато сам признаеш,че си победен,а не другия....Така още повече той ще страда от угризения,може би...Много размисли поражда,но не искам да пиша цитати,а само да кажа колко ме докосна стиха ти!
  • Благодаря за коментарите!
    Jordan, последните 2 реда са моето съжаление и разочарование... това не е моя победа, това е моето поражение. Друг е победителят, а аз и този "без воля" сме победените...
    Затова наистина не съм Аз тук...
    Дълга тема...
  • "гордеейки се с много къщи.
    Но ни една не е подслон,
    щом няма в тях
    така насъщната любов,
    която да ги прави дом." – !

    Хубава вечер, мила Ена!
  • Благодаря ви, момичета!
    Беше спонтанно и знам, че не е по-по-най, но ми олекна
  • Ще ти призная, не защото го искам, но чудничко ти се е получило стихото, Ена! Здрасти и от мен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...