18.03.2017 г., 21:14  

Не, защото аз го искам

1.2K 1 6

 

 

                                                                                                    На Индже

 

Не, защото аз го искам

 

 

Знам, трудно е да осъзнаваш, 
че в Бога вярвал и в темели,
градил си и със всеки камък
мечта си вграждал, дар от теб,
сега оставаш сам и болен,
в забрани, упреци, вини...
че другите били виновни, 
и аз... И още сто лъжи...

 

Животът ти ще е без смисъл.
Навсякъде ще търсиш мен.
И не, защото аз го искам!
Защото ще си победен -
от робския хомот, притиснат
с безумието на жена
във властната ѝ ненаситност...
от светската ти суета - 
гордеейки се с много къщи.
Но ни една не е подслон,
щом няма в тях

така насъщната любов, 
която да ги прави дом.

   

И с "Браво!" в общество сакато,
забравило за чест и грях,
детето в теб далеч отпрати...
А ти остана само страх.

От тук насетне

си без смисъл.
Свободен от любов.

И мен.

 

И не защото аз го искам!!!

 

 

Без воля си.
И победен!

     

 

       

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова е хубаво,Ена,толкова истини има,че се чудя как да изразя възхищението си!Дори да е само лирическата героиня,пак не бих махнала края,защото той изразява,че по-малко боли,когато сам признаеш,че си победен,а не другия....Така още повече той ще страда от угризения,може би...Много размисли поражда,но не искам да пиша цитати,а само да кажа колко ме докосна стиха ти!
  • Благодаря за коментарите!
    Jordan, последните 2 реда са моето съжаление и разочарование... това не е моя победа, това е моето поражение. Друг е победителят, а аз и този "без воля" сме победените...
    Затова наистина не съм Аз тук...
    Дълга тема...
  • "гордеейки се с много къщи.
    Но ни една не е подслон,
    щом няма в тях
    така насъщната любов,
    която да ги прави дом." – !

    Хубава вечер, мила Ена!
  • Благодаря ви, момичета!
    Беше спонтанно и знам, че не е по-по-най, но ми олекна
  • Ще ти призная, не защото го искам, но чудничко ти се е получило стихото, Ена! Здрасти и от мен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...