18 mar 2017, 21:14  

Не, защото аз го искам

1.2K 1 6

 

 

                                                                                                    На Индже

 

Не, защото аз го искам

 

 

Знам, трудно е да осъзнаваш, 
че в Бога вярвал и в темели,
градил си и със всеки камък
мечта си вграждал, дар от теб,
сега оставаш сам и болен,
в забрани, упреци, вини...
че другите били виновни, 
и аз... И още сто лъжи...

 

Животът ти ще е без смисъл.
Навсякъде ще търсиш мен.
И не, защото аз го искам!
Защото ще си победен -
от робския хомот, притиснат
с безумието на жена
във властната ѝ ненаситност...
от светската ти суета - 
гордеейки се с много къщи.
Но ни една не е подслон,
щом няма в тях

така насъщната любов, 
която да ги прави дом.

   

И с "Браво!" в общество сакато,
забравило за чест и грях,
детето в теб далеч отпрати...
А ти остана само страх.

От тук насетне

си без смисъл.
Свободен от любов.

И мен.

 

И не защото аз го искам!!!

 

 

Без воля си.
И победен!

     

 

       

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова е хубаво,Ена,толкова истини има,че се чудя как да изразя възхищението си!Дори да е само лирическата героиня,пак не бих махнала края,защото той изразява,че по-малко боли,когато сам признаеш,че си победен,а не другия....Така още повече той ще страда от угризения,може би...Много размисли поражда,но не искам да пиша цитати,а само да кажа колко ме докосна стиха ти!
  • Благодаря за коментарите!
    Jordan, последните 2 реда са моето съжаление и разочарование... това не е моя победа, това е моето поражение. Друг е победителят, а аз и този "без воля" сме победените...
    Затова наистина не съм Аз тук...
    Дълга тема...
  • "гордеейки се с много къщи.
    Но ни една не е подслон,
    щом няма в тях
    така насъщната любов,
    която да ги прави дом." – !

    Хубава вечер, мила Ена!
  • Благодаря ви, момичета!
    Беше спонтанно и знам, че не е по-по-най, но ми олекна
  • Ще ти призная, не защото го искам, но чудничко ти се е получило стихото, Ена! Здрасти и от мен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...