Не, защото аз го искам
На Индже
Не, защото аз го искам
Знам, трудно е да осъзнаваш,
че в Бога вярвал и в темели,
градил си и със всеки камък
мечта си вграждал, дар от теб,
сега оставаш сам и болен,
в забрани, упреци, вини...
че другите били виновни,
и аз... И още сто лъжи...
Животът ти ще е без смисъл.
Навсякъде ще търсиш мен.
И не, защото аз го искам!
Защото ще си победен -
от робския хомот, притиснат
с безумието на жена
във властната ѝ ненаситност...
от светската ти суета -
гордеейки се с много къщи.
Но ни една не е подслон,
щом няма в тях
така насъщната любов,
която да ги прави дом.
И с "Браво!" в общество сакато,
забравило за чест и грях,
детето в теб далеч отпрати...
А ти остана само страх.
От тук насетне
си без смисъл.
Свободен от любов.
И мен.
И не защото аз го искам!!!
Без воля си.
И победен!
© Елена Гоцева All rights reserved.
