17.01.2008 г., 15:22

Не заспивай... без любов!

1.5K 0 11

Не заспивай... без любов!

(На М.)

 

Заспиваш ли в незряща непринуденост,

рисувай в тъмни сенки моите очи !

Не спирай никога да бъдеш влюбен...

Заспиваш ли? Нима това си ти?!

 

 

Заспиваш ли със музика и спиш ли,

невдишал хиляди звезди от мен?

Над силуета ми очакващ бдиш ли,

от мислите на сънища роден?

 

 

Заспи с копнежа за отдаденост!

Без този пламък никога не спи!

Очите без причина не затваряй!

Обичай ме и буден остани...

 

 

Заспиваш ли, почувствай тъмнината

и нейния изгарящ, лунен зов!

И бягай нощем, вкусил свободата.

Заспи единствено, целунат от любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах,Стефи,знаеш как мразя нощите,когато сънят бяга ,защото деня бил е ненужен и празен-безсмислен.И няма умора.Очи напразно не се отварят,не се затварят!
    Ницше го описва в книгата "Тъй рече Заратустра" -трябва да си имаш 10 истини на деня.Всеки ден!Нови и различни.Чак тогава можеш да спиш.Чак тогава ще изпиташ умора и ще ти бъде даден покой.
    Само те ти дават деня и нощта.Иначе всичко е едно лутане!Дните-мрачни,нощите бели и безкрайни.Сливат се и размиват същтността ти.
    Много е важно да обичаш и да си силен от тази любов за да търсиш своите истини!Когато тази сила ми я отнемат -ти си тук,те са тук-стиховете ти,за да ми напомнят,че не бива да заспивам без любов!
  • Влобено, нежно...прекрасно, Стеф!!!
  • От все сърце ти пожелавам такъв син, завинаги искрено БРАВО за чудесното невероятно стихче.. истинско удоволствие е за мен да го чета
  • Хубаво е.
    С обич, Стефания.
  • много добре си изразила чувствата си...
    поздравявам те от сърце!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...