Jan 17, 2008, 3:22 PM

Не заспивай... без любов!

  Poetry » Love
1.5K 0 11

Не заспивай... без любов!

(На М.)

 

Заспиваш ли в незряща непринуденост,

рисувай в тъмни сенки моите очи !

Не спирай никога да бъдеш влюбен...

Заспиваш ли? Нима това си ти?!

 

 

Заспиваш ли със музика и спиш ли,

невдишал хиляди звезди от мен?

Над силуета ми очакващ бдиш ли,

от мислите на сънища роден?

 

 

Заспи с копнежа за отдаденост!

Без този пламък никога не спи!

Очите без причина не затваряй!

Обичай ме и буден остани...

 

 

Заспиваш ли, почувствай тъмнината

и нейния изгарящ, лунен зов!

И бягай нощем, вкусил свободата.

Заспи единствено, целунат от любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ах,Стефи,знаеш как мразя нощите,когато сънят бяга ,защото деня бил е ненужен и празен-безсмислен.И няма умора.Очи напразно не се отварят,не се затварят!
    Ницше го описва в книгата "Тъй рече Заратустра" -трябва да си имаш 10 истини на деня.Всеки ден!Нови и различни.Чак тогава можеш да спиш.Чак тогава ще изпиташ умора и ще ти бъде даден покой.
    Само те ти дават деня и нощта.Иначе всичко е едно лутане!Дните-мрачни,нощите бели и безкрайни.Сливат се и размиват същтността ти.
    Много е важно да обичаш и да си силен от тази любов за да търсиш своите истини!Когато тази сила ми я отнемат -ти си тук,те са тук-стиховете ти,за да ми напомнят,че не бива да заспивам без любов!
  • Влобено, нежно...прекрасно, Стеф!!!
  • От все сърце ти пожелавам такъв син, завинаги искрено БРАВО за чудесното невероятно стихче.. истинско удоволствие е за мен да го чета
  • Хубаво е.
    С обич, Стефания.
  • много добре си изразила чувствата си...
    поздравявам те от сърце!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...