Не знаех
Знаех, че не мога без тебе –
мой лек, мой изстрадал живот.
Докато любовта ме обсебе
и се превърна в Дон Кихот.
Знаех, че не мога без нея,
образ мил на любима жена,
Сервантес нарече я Дулсинея
и всяка любов се нарича така.
Знаех, че не мога без вас –
вятърни мелници великани.
Хванах ли късия пас
от виденията ми недовидяни?
Знаех, че не мога без него –
верен оръженосец, лакей,
Санчо – без никакво его
да ме среща усмихнат – Здравей !
Знаех, че не мога без себе си,
без моите слабости и грехове,
докато в земята погреба се
с всичките болки и страхове.
Но не знаех, че няма да мога,
и че не мога до днес да се спра,
да изпитвам всяка тревога
като моя лична съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени