Знаех, че не мога без тебе –
мой лек, мой изстрадал живот.
Докато любовта ме обсебе
и се превърна в Дон Кихот.
Знаех, че не мога без нея,
образ мил на любима жена,
Сервантес нарече я Дулсинея
и всяка любов се нарича така.
Знаех, че не мога без вас –
вятърни мелници великани.
Хванах ли късия пас
от виденията ми недовидяни?
Знаех, че не мога без него –
верен оръженосец, лакей,
Санчо – без никакво его
да ме среща усмихнат – Здравей !
Знаех, че не мога без себе си,
без моите слабости и грехове,
докато в земята погреба се
с всичките болки и страхове.
Но не знаех, че няма да мога,
и че не мога до днес да се спра,
да изпитвам всяка тревога
като моя лична съдба.
© Бойко Беров Всички права запазени