Jul 16, 2021, 3:38 PM

Не знаех

  Poetry
830 0 0

 

 

Знаех, че не мога без тебе –

мой лек, мой изстрадал живот.

Докато любовта ме обсебе

и се превърна в Дон Кихот.

 

Знаех, че не мога без нея,

образ мил на любима жена,

Сервантес нарече я Дулсинея

и всяка любов се нарича така.

 

Знаех, че не мога без вас –

вятърни мелници великани.

Хванах ли късия пас

от виденията ми недовидяни?

 

Знаех, че не мога без него –

верен оръженосец, лакей,

Санчо – без никакво его

да ме среща усмихнат – Здравей !

 

Знаех, че не мога без себе си,

без моите слабости и грехове,

докато в земята погреба се

с всичките болки и страхове.

 

Но не знаех, че няма да мога,

и че не мога до днес да се спра,

да изпитвам всяка тревога

като моя лична съдба.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...