Знаех, че не мога без тебе –

мой лек, мой изстрадал живот.

Докато любовта ме обсебе

и се превърна в Дон Кихот.

Знаех, че не мога без нея,

образ мил на любима жена,

Сервантес нарече я Дулсинея

и всяка любов се нарича така.

Знаех, че не мога без вас –

вятърни мелници великани.

Хванах ли късия пас

от виденията ми недовидяни?

Знаех, че не мога без него –

верен оръженосец, лакей,

Санчо – без никакво его

да ме среща усмихнат – Здравей !

Знаех, че не мога без себе си,

без моите слабости и грехове,

докато в земята погреба се

с всичките болки и страхове.

Но не знаех, че няма да мога,

и че не мога до днес да се спра,

да изпитвам всяка тревога

като моя лична съдба.