Не знам...
Дали идвам от нищото,
или нося го в себе си,
с цървули обута,
или боса, измислена.
Черупка красива,
блудстваща с истини,
усмивка без мисъл,
жив и единствен.
Огледалото липсва...
Търся....
чертите си в маски
гротексни.
Термити прояли са
ствола от истини,
аромат на прогнило,
мухъл и плесен,
бягащо бъдеще
в минало скрито...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
