Не зная
Спомените все повече започнаха да избледняват,
но сърцето още кърви.
Далече са мечтите за нашите дни...
Не зная дали за мен още те боли,
уважение не остана дори.
Не искаш да знаеш как минава моят ден...
не желаеш да разбереш, че без теб моят свят е студен.
Няма тръпка, ни най-малка искра дори
в една изживяна секунда... откакто остави ме сама.
Грешно ли беше, че изградих цял свят с мечти.
Лъжа ли беше, че обичал си ме ти.
Някога сърцето ми дали ще позволи, да напуснеш от него ти.
Наистина щеше ми се да не те познавам.
Не исках да изградя себе си от лъжи.
Не исках да давам всичко на теб.
Безразличие, това остави за мен.
В едно нищо превърнах се аз.
Не обичам, не мразя дори.
Но малко копнея за теб.
Съвсем мъничко късче от теб,
за да разбера дали все някъде живее нещо у мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Всички права запазени
