Не зная... защо ми е да зная
Не зная дали ще ме виниш понякога
след всички мои луди откровения.
След болката, посята в стихове,
ще никнат ли незаченати доверия...
Във думите, преоткрити със стенание
на гърлените звуци на страстта,
зад шепота на тихото страдание,
че в необичането е жилата на смъртта.
Не зная тогава как ще ме обичаш,
в мига, във който от теб се отрека,
или отново в обич ще ме вричаш,
като начало на живителна река.
Не зная още много скрити истини,
а те зоват ме да ги преоткрия.
В гърдите блъскат в шепот викове,
събрани във вулкан да ги изригна.
Ще ми простиш... ще ме обичаш!?
Начало съм ти в земният ти рай!?
Сред златната ти есен с нежна песен
завръщам се да бъда твоя цветен Май!
след всички мои луди откровения.
След болката, посята в стихове,
ще никнат ли незаченати доверия...
Във думите, преоткрити със стенание
на гърлените звуци на страстта,
зад шепота на тихото страдание,
че в необичането е жилата на смъртта.
Не зная тогава как ще ме обичаш,
в мига, във който от теб се отрека,
или отново в обич ще ме вричаш,
като начало на живителна река.
Не зная още много скрити истини,
а те зоват ме да ги преоткрия.
В гърдите блъскат в шепот викове,
събрани във вулкан да ги изригна.
Ще ми простиш... ще ме обичаш!?
Начало съм ти в земният ти рай!?
Сред златната ти есен с нежна песен
завръщам се да бъда твоя цветен Май!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
