Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Oct 7, 2007, 3:53 PM

Не зная... защо ми е да зная 

  Poetry
690 0 24
Не зная дали ще ме виниш понякога
след всички мои луди откровения.
След болката, посята в стихове,
ще никнат ли незаченати доверия...
Във думите, преоткрити със стенание
на гърлените звуци на страстта,
зад шепота на тихото страдание,
че в необичането е жилата на смъртта.
Не зная тогава как ще ме обичаш,
в мига, във който от теб се отрека,
или отново в обич ще ме вричаш,
като начало на живителна река.
Не зная още много скрити истини,
а те зоват ме да ги преоткрия.
В гърдите блъскат в шепот викове,
събрани във вулкан да ги изригна.
Ще ми простиш... ще ме обичаш!?
Начало съм ти в земният ти рай!?
Сред  златната ти есен с нежна песен
завръщам се да бъда твоя цветен Май! 
 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ще ми простиш... ще ме обичаш!?
    Начало съм ти в земният ти рай!?
    Сред златната ти есен с нежна песен
    завръщам се да бъда твоя цветен Май!
    Джейни, страхотен финал!!!
  • Прекрасен стих, Джейни...!!!
  • Много ти благодаря Ангар!
    Твоят коментар е много ценен за мен и аз ще се възползвам от него!
  • Много ми хареса! Особено финалните два реда са приказно красиви!
    Но предпоследните два реда, ето тези:
    "Щом в мене себе си любов намираш,
    защо ми е да зная този слънчев край..." - ми се струват излишни. Те съдържат информация, важна и скъпа за вас двамата, но неясна за останалите: кой слънчев край имаш предвид и какво значение би могъл да има той за чувствата ви. За да бъде разбираемо за всички, за да го чувстват всички като написано и за тях, стихотворението трябва да се освобождава от такива строго специфични, неотнасящи се за всички подробности.
    Още повече, че отпадането на двата реда тук не се отразява на римите - те си остават, повтарят се в последните два реда, без да изглежда претрупано.
    Излишно е да казвам, че това си е само мое мнение, което никого с нищо не задължава.
  • Благодаря ви!
  • Прекрасен стих, Джейни! Обичай и бъди обичана и нека за теб винаги любовта да е топла и нежна като Май! Поздрав!
  • Твоят септември е наистина май! Браво, хареса ми!
  • Нежно като теб!
  • Толкова чувственост има в поезията ти!
  • В този свой стих си някак си..незнам!
    Може би различна!
    Радвам ти се,мила!
    Стихът ти е чудесен!
  • ''Във думите, преоткрити със стенание
    на гърлените звуци на страстта,
    зад шепота на тихото страдание,
    че в необичането е жилата на смъртта.''

    Без думи... Браво, Джейни!
  • Чувствени са стиховете ти, Джейни!
    Прекрасна си!
  • Браво!!!
  • "Не зная още много скрити истини,
    а те зоват ме да ги преоткрия.
    В гърдите блъскат в шепот викове,
    събрани във вулкан да ги изригна."

    Ти знаеш това,което трябва!
    Знаеш как есента във пролет
    да превръщаш всякога
    и по-важното е,че го можеш...!
  • Бъди Май,Жени!
    И не питай!
  • да, винаги очароват стиховете ти!
    Сила е да можеш да се уповаваш на нежността си винаги!
    Браво, Джейн!
  • От Гео Милев още зная,
    че септември ще е като май.
    Така, че Джейни хубав ти е края,
    на нежна пролет той ухае...

    Поздрави за хубавият стих...
  • Бъди!
  • Нежен и прекрасен май, си ти, Джейни!
    Поздрав и прегръдка!
  • Прекрасен стих, Жени!!! Поздрави!!!
  • Сред златната ти есен с нежна песен
    завръщам се да бъда твоя цветен Май!
    Прекрасна си Жени!
    Целувам те!
  • Ти , Джейни , самата си нежна песен,
    Прекрасен стих, пълен с обич и нежност.
    Целувам те с обич.
  • Прекрасен стих!
  • Обожава стиховете ти....
    Поздрав и прегръдка!!!
Random works
: ??:??