Небе си ми.
Бяло и равно,
беззвездно и тъмно,
на метър и нещо от челото ми,
още си прясно измазано.
Чакаш да пиша по теб
с мислите си,
в тази нощ, изсушена
от дима на цигари
и глухи дихания.
Нямо е.
Само онази игла във часовника ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация