RainaVakova
431 2760
25.06.2019 г., 8:31 ч.

Небе в петите 

  Поезия » Любовна
364 8 9

Тя не вдига гнездото на клон.
Търси сянка под сигурна стряха.
Не отглеждай в очите й дом.
В колко жици криле изгоряха?
Дай ми дъжд, за да имаме кал.
Имам камъче, скрито в обувката.
Крокодилът от нил я видял
и сънува, как сладко закусва.
Не защото за вечност и миг
към небето погледнал е звярът,
под краката ни ще се върти...
Да забравяш е право и вяра.
Знам, гласът й ще дойде от юг
и заспивам на твоето рамо.
Чурулика ръждясал капчук,
вместо нея, защото е рано.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!Поздрав!
  • Камъче, скрито в обувката! Чудесен стих!
  • Браво, Райне! В Любими!
  • Благодаря, Ники!
  • Този стих ми отнесе!
    Благодаря за поезията ти Райне!
  • Да, Петре, право е да си избираш какво да помниш и какво да забравиш,за да има надежда винаги..
    Мари, много ме изненада с този паралел!
    Вики, Доре, благодаря ви!
  • Какво заглавие само! Грабва те и обръща посоките ти на мислене! Ефектът е поразителен, браво! Вече друг е избрал стиха, който е мой фаворит, но мога да посоча и още един: " дай ми дъжд, за да имаме кал". Напомня ми и ми звучи със силата на библейското Сътворяване!
    Чудесна си, Райне!
  • Впечатляващо, браво!
  • Такава дълбочина на мисълта! От този стих ще си открадна ето това: "Да забравяш е право и вяра". !!! Прегръщам те, силно!
Предложения
: ??:??