Тя не вдига гнездото на клон.
Търси сянка под сигурна стряха.
Не отглеждай в очите й дом.
В колко жици криле изгоряха?
Дай ми дъжд, за да имаме кал.
Имам камъче, скрито в обувката.
Крокодилът от нил я видял
и сънува, как сладко закусва.
Не защото за вечност и миг
към небето погледнал е звярът,
под краката ни ще се върти...
Да забравяш е право и вяра. ...