Над тази земя и небето е някак различно.
През всички сезони от него вали тишина.
Ни гръм, ни светкавици. Нито отлитащи птици.
(Под мъдро спокойствие диша стаена вина...)
Как искам там горе сто мълнии да се кръстосат.
Да лумнат пожари. Да трепне в почуда и Бог.
И тази страдална земя да усети най-после,
че нейното вярно небе ù се врича в любов.