1.12.2021 г., 17:49 ч.  

Небесен невъзвращенец 

  Поезия » Любовна
539 5 11

НЕБЕСЕН НЕВЪЗВРАЩЕНЕЦ

 

Шепа звездно просо разпиля

Бог нощес над смълчаната бездна.

И светулка – несръчен жътвар,

с лунен сърп до разсъмване шета.

 

Нейде цикаше сънен бекас

и с крило разтревожено плесна.

Медна питка – без сол и без квас,

подир първи петли ти замесих.

 

И на изгрева в жарката пещ

призори метнах златния подник.

Пред иконата, палнали свещ,

се прекръстихме – сенки безродни.

 

Грях ли беше да бъда със теб?

Колко грешници Бог е помилвал?

Ако хлябът се рони – на дреб,

търкулни го към празните ниви.

 

Заситѝ безсловесната твар –

от душата ми нека се храни.

Дълго после над нас ще кръжат

завистливи проскубани врани.

 

Аз ти спретвам бохча – за из път.

Ти си бродник и спътник на здрача.

Те трохите в дланта ти кълват

и след тебе в съня ми ще грачат.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??