Небесен невъзвращенец
НЕБЕСЕН НЕВЪЗВРАЩЕНЕЦ
Шепа звездно просо разпиля
Бог нощес над смълчаната бездна.
И светулка – несръчен жътвар,
с лунен сърп до разсъмване шета.
Нейде цикаше сънен бекас
и с крило разтревожено плесна.
Медна питка – без сол и без квас,
подир първи петли ти замесих.
И на изгрева в жарката пещ
призори метнах златния подник.
Пред иконата, палнали свещ,
се прекръстихме – сенки безродни.
Грях ли беше да бъда със теб?
Колко грешници Бог е помилвал?
Ако хлябът се рони – на дреб,
търкулни го към празните ниви.
Заситѝ безсловесната твар –
от душата ми нека се храни.
Дълго после над нас ще кръжат
завистливи проскубани врани.
Аз ти спретвам бохча – за из път.
Ти си бродник и спътник на здрача.
Те трохите в дланта ти кълват
и след тебе в съня ми ще грачат.
© Валентина Йотова All rights reserved.
